Фреско, секо и сграфито

Буон фреското е една от най-трудните техники в монументалната живопис. Възниква през Архаиката в Крито-Микенската култура, водеща е през Античността и Ренесанса. При нея се работи “мокро в мокро” - върху мокра варова мазилка се нанасят пигментите смесени с вода. Едни от най-значимите произведения са на Микеланджело и Рафаело във Ватикана.

Секото е друга антична стенописна техника, при която се работи върху суха мазилка с водоразтворими бои. В миналото е имала предимно декоративно приложение.

Сред най-популярните монументални техники е и сграфитото. За него са характерни стилизирани релефни изображения, получени от наслагване на няколко цветни пласта мазилка, които се изрязват в определена форма.

Всички техники в монументалното изкуство имат множество вариации по отношение на използваните материали и технологията на изпълнение, както и съвременни модификации.

Николай Дубаров е автор на произведения във всяка една от изброените техники и ги познава до съвършенство в чистия им класически вид и точно заради това не се ограничава единствено в популярните рамки, а постоянно експериментира, смесвайки ги или изпробвайки нещо ново, търсейки най-подходящите изразни средства за реализирането на всяка конкретна идея.

Макар и не често той се отдава и на кавалетна маслена и акрилна живопис, колажи и други, защото художникът е друг вид човек, носещ в себе си един различен свят, пълен с образи и емоции, които почти никога не могат да се изразят по един и същ начин и с едни и същи средства.